Европейската студентска карта улеснява мобилността на студентите и ускорява дигиталната трансформация във висшето образование

Центърът за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР), в ролята си на Национална агенция по програмите „Еразъм+“ и „Европейски корпус за солидарност“, организира международно събитие, посветено на инициативата на Европейската комисия за Европейска студентска карта (ESCI). В дискусиите се включиха настоящи и бъдещи студенти, представители на студентски асоциации, експерти и заинтересовани страни, ангажирани с развитие на цифровите услуги от България и програмните държави по Програма „Еразъм+“, сред които Германия, Италия, Австрия, Латвия, Турция, Косово.

Презентаторите Зоуи Суарес и Дария Маларева от организацията NTT DATA, подпомагаща внедряването на Европейската студентска карта, представиха най-новите тенденции и резултати от прилагането на документа, имащ за цел да опрости административните процедури, да насърчи устойчивите и дигитални решения и да осигури по-лесен достъп до образователни и социални услуги за студентите, участващи в международна мобилност.

Европейската студентска карта надгражда съществуващите студентски карти, като им придава европейско измерение чрез общи визуални и технически стандарти. Чрез нея студентите могат бързо и сигурно да удостоверяват своя статут навсякъде в Европа и да получават достъп до разнообразни услуги – от университетски библиотеки и кампусни ресурси до обществения транспорт и други обществени услуги.

Сред основните акценти на събитието беше представянето на ESC Router – платформата, която позволява на висшите училища и други организации да издават и управляват Европейски студентски карти, както и да валидират студентския статут на обучаемите в международен контекст. Беше демонстриран и новият каталог на услуги за притежателите на Европейска студентска карта, който ще предоставя възможност за лесно търсене и достъп до услуги в различни европейски държави.

Представените данни показват значителния напредък на инициативата в европейски мащаб. Към май 2026 г. в Европа са издадени над 5 милиона Европейски студентски карти от повече от 600 организации, а над 2 милиона от тях са активни към момента. Картите вече се издават в 22 държави, асоциирани към Програма „Еразъм+“, което потвърждава нарастващото значение на инициативата за развитието на Европейското пространство за образование.

България също отбелязва устойчив напредък. До момента в страната са издадени близо 40 000 Европейски студентски карти, като над 19 000 от тях са активни. В инициативата участват 17 български организации, а сред висшите училища, които активно издават карти, са Софийският университет „Св. Климент Охридски“, Нов български университет, Икономически университет – Варна, Югозападният университет „Неофит Рилски“, Медицински университет – Плевен, Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ и Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“.

По време на сесията беше представена и визията за бъдещото развитие на инициативата след 2027 г. Сред приоритетите са разширяване на обхвата на Европейската студентска карта, увеличаване на ползите за студентите чрез нови партньорства с доставчици на услуги и разработване на напълно дигитална версия на картата под формата на удостоверим цифров документ.

Участниците бяха запознати и с текущия консултационен процес на Европейската студентска карта, чрез който Европейската комисия събира мнения и предложения от заинтересованите страни относно бъдещото развитие на инициативата. Само от България в проведеното проучване са се включили 335 участници, което показва високия интерес към цифровизацията на студентските услуги и мобилността в европейското висше образование.

Инициативата Европейска студентска карта се утвърждава като един от ключовите елементи на Европейското пространство за образование, насърчавайки по-достъпна, по-ефективна и по-устойчива студентска мобилност. Чрез дигитални решения и общи европейски стандарти инициативата допринася за изграждането на единна европейска студентска идентичност и за по-лесното участие на младите хора в образователния, културния и обществения живот на Европа.

Екипът на ЦРЧР