„33 общи проекта за мобилност и формиране на екологично мислене изпълняват България и Северна Македония по Програма „Еразъм +“. Целта е да засилим диалога на младежите от двете страни – България и Северна Македония, за бъде сътрудничеството ни полезно.“ Това заяви Михаил Балабанов, изпълнителен директор на Център за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР), на международна конференция „Зелен Еразъм“, която се провежда в Сандански от 18 до 19 май. На форума, представители от двете държави споделят интересни и полезни училищни практики. Балабанов съобщи, че от българска страна има подадени 158 проектни предложения до ЦРЧР за съвместни партньорства със Северна Македония на стойност около 9 млн. евро. Най-голям е интересът към сектор „Младеж“. Към момента има одобрени 33 проекта, които се изпълняват успешно от двете страни.
Изпълнителният директор на ЦРЧР подчерта, че една от основните цели на проектите е младите хора да формират неконсуматорско отношение към природата. „До 2030 г. въглеродните емисии трябва да намалеят с 40%, а за да стане това ресурсите трябва да се използват разумно и с мисъл каква природа ще оставим на тези след нас“, каза Балабанов.
„Оставихме настрана политическия контекст и разговорът помежду ни беше как да си помогнем в обмен на добри практики. Европа трябва да стане първия зелен континент, но за да се случи това трябва да променим своето потребителско поведение“, заяви от своя страна Марко Георгевски, изпълнителен директор на Националната агенция за европейски образователни програми и мобилност на Северна Македония. Георгевски допълни, че има училища в Северна Македония, които са екологично насочени.
Добрите практики
Един от най-успешните проекти, който грабна вниманието на участниците в конференцията, е „Агробизнес – пътят, който води до успеха“. Изпълнители са Сдружение „С идея за бъдещото – спорт, образование и култура “ и земеделското училище в Струмица „Димитър Влахов“. По този проект, две групи от ученици от Струмица се обучават у нас 16 дни, като фокусът е биоземеделието в български частни ферми, както и запознаването с нови биотехнологии в животновъдството. „Учениците развиха чувство за отговорност, а и бяха поканени от български компании, при които се обучаваха, да останат на лятна практика. Това са деца от фермерски семейства. Някои от тях за първи пъти влязоха в киносалон, защото такъв в Струмица няма. Разгледаха исторически забележителности в няколко български града и смятам, че този тип сътрудничество е много полезно“, обясни Томе Тимов, учител в Струмица – район, известен с развитието на градинарството. „Желанието ни е да запалим децата за агрообразованието, като видят нови технологии, както и да създадат професионални контакти тук“, коментира още Тимов.
Геновева Маркова, зам. директор на столичното 1 СУ „Пенчо Славейков“, разказа как един „Еразъм+“ проект по роботика се превръща в зелен. „По време на пандемията правихме много тестове и кабинетът ми буквално се затрупа от боклуци, които трябваше да бъдат изхвърлени. За да покажем какво огромно количество боклук е това, решихме да направим роботи от кашоните от използваните Ковид тестове. Те станаха с човешки ръст и ги нарекохме с различни имена. Партньорите ни от други държави, с които изпълнявахме проект по роботика, се включиха в инициативата и се изработиха проекти от екологични материали, като всеки робот изобразява математически криви. Сега проектираме механизъм, който да вкарва движение нашите роботи“, каза Маркова. Тя добави, че училището работи по много проекти.
От „Младежки център за развитие Казанлък“ представиха дългогодишния проект „Еко фестивал Казанлък“, който включва почистване на язовир Копринка. „От 2011 г. почистваме с доброволци язовира и забелязахме, че с годините намаляват отпадъците. В момента проучваме технология, която позволява от пластмасови отпадъци да се изработват пластмасови дъски“, коментираха от неправителствената организация, известна с това, че направи сал от пластмасови изхвърлени бутилки, както и с инициативи за взаимопомощ.
Едно от най-силните послания на форума е, че учителите са тези, които могат да насърчават екологичното мислене с различни инициативи.
Томе Тимов, учител в СОУУД “Димитър Влахов“ в Струмица :
Деца от Струмица за първи път видяха кино в Сандански.
-Г-н Тимов, колко ученици от Струмица се включиха в проекти по „Еразъм+“?
-Две групи по 14 ученици между 16 и 18 години от различни националности в земеделското училище в Струмица. Те дойдоха в град Сандански за 16 дни. Една от мобилностите беше в чифлик „Ливади“, където имаха възможност да се запознаят с биотехнологиите в зеленчукопроизводството, както и с отглеждането на домашни животни. Нека уточня, че тези деца имат опит в селското стопанство, защото техните фамилии се занимават с такива дейности. Струмица е един от най-големите райони в Северна Македония, който е известен със зеленчукопроизводството. Тяхното идване в Сандански беше важно по няколко причини – за първи път излязоха извън границата на Северна Македония, запознаха се с нови технологии, показаха точност и отговорност в дейностите – все умения, които ще им трябват в живота.
– Хареса ли им в България?
– Много важно за нашите ученици е да нямат езикова бариера, а тук ние се разбирахме. Близо сме до Сандански и за децата беше интересно да видят живота в България. Те посетиха интересни места. В Мелник видяха Музея на виното, няколко винарни, църкви, Роженския манастир. Видяха Благоевград, Рилския манастир, музеи в Банско, както и ски пистите. Имаха възможност да посетят за първи път кино в Сандански, защото в Струмица такова няма. Много топло ни посрещнаха тук. Надявам се, че пак ще спечелим проект, за да дойдат и други деца. Това е много полезно за тях. С тези мобилности искаме да събудим интереса към записването в земеделските училища, защото имаме проблем с избора на тази професия. Проектите осигуряват възможността учениците ни да се запознаят с нови технологии, а не да мислят, че земеделието е само да копаеш с мотика.
Екипът на ЦРЧР